Tanev.eu

Риск и възвращаемост

Текущата публикация е свързана с оптимистичните ми нагласи относно бъдещето развитие на нашата мила родина. В статията ми – Производителност на труда в България разгледах най-общо фактора производителност в нашата икономика и как основните упреци са безпочвени. В последните изказвания на нашия финансов министър – Симеон Дянков, забелях как няколко пъти намекна, че рисковата премия за кредитирането на България е спаднала от 7% на 1.85%.

Това представлява най-общо процентът, който се добавя при отпускането на финансиране към държавни и частни компании в България. Подобен процент се използва и при определянето на изискваната възвращаемост от инвестиция в България. Както всеки предприемач, така чужденците определят изисквана възвращаемост спрямо риска, който съществува.

От какво зависи рискът да инвестираш в една държава спрямо друга?
Продължи към пълния текст »

Тежеста на спасените финансови институции в САЩ лежи върху данъкоплатеца

Крайно време е гражданите на Република България да разберат и проумеят, че те са държавата. Средствата, които се харчат от правителството са техни/наши. Трябва да започнем да се интересуваме къде и как се харчат тези НАШИ пари? Каква полза ще донесат и за кого? Хората забравят от къде идват парите за поддръжката на държавните администрации, субсидирания, помощи и дори пенсии (дефицитът на НОИ се покрива с данъци). Не случайно, по американските филми често героите от държавните институции споменават фрази от сорта на – „Как ще обясниш тези похарчени средства пред данъкоплатците?“
Продължи към пълния текст »

Цена на Млякото и Държавата

В последните месеци се изредиха всякакви бизнес сдружения, които да искат пари от държавата поради техни затруднения в ръководените от тях предприятия. Днес разглеждайки он-лайн новините, попаднах на следната публикация – Около 4000 фермери са пред фалит:

Ето какво разказаха Кольо Грозев и Христо Даков:

„В момента аз взимам 38 стотинки и то не комбиниран фураж, а най-обикновен фураж. Млякото ми го изкупуват за 40 стотинки – с две стотинки трябва да има заплата за мен, за жена ми, на пастира. Базата е ток, вода и те влизат в печалбата от тези две стотинки“.

„С един литър мляко трябва да си купя два килограма фураж с цената от един литър мляко, за да оцелеем и да инвестираме. Сега ни говорят за някакви програми, уж модернизирани. Ние не можем да си нахраним животните, какво ще модернизираме. Обществеността си мисли, че влизат някакви милиарди при нас и си казват: „Тия кравари какво искат още? От САПАРД дойдоха още пари“. САПАРД са техните големи фирми, ние не можем да играем там“.

Явно това не е само местна инициатива, а засяга целия свят, тъй като картинката по-горе представлява разливане на 3 милиона литра мляко в протест на белгийските фермери поради ниските изкупни цени. Българските производители се конкурират на световния пазар и промяната на цените, влияе и на българския пазар.

Поради тази причина, нека проследим цената на млякото на американка борса в следващата графика:

Продължи към пълния текст »

Производителност на труда

Един от основните упреци към България винаги е бил ниската производителност на труда. В една не малка част от тези твърдения има леко объркване. Класическият метод за измерване и сравняване на производителността на труда в една икономика е добавената стойност. Това най-лесно може да се определи, като разликата между стойността на продукта/услугата преди и след намесата на човешкия труд в България.

От последното изречение, прави впечатление стойностния фактор. Следствие на това, до голяма степен производителността на труда се дължи на цената на продукта/услугата, на която собственикът на предприятието, ще ги продаде. След като България се ползва често за аутсорсинг е нормално цената, на която се продава продукта/услугата да бъде ниска, тъй като първо преминава през компанията, която е възложител на задачата.

Продължи към пълния текст »

Ако вие сте свободомислещ човек, обичаш либералното съществуване, предприемаческия дух и демокрацията, моля ви не слушайте Президента на Република България – Георги Първанов. Ако пък харесвате комунизма и по-меката му форма – социализъм, харесвате живота преди 89 г, няма смисъл да четете блога ми.

Не съм чел целият доклад на президента, тъй като нямам време, но от заглавията по новините разбирам няколко негови желания:

Продължи към пълния текст »

За първи път от много години насам, търговското салдо по текущата сметка на България за месец юли е плюс 102 млн. евро, за сравнение през миналата година през юли месец сме имали дефицит от 439 млн. евро. До голяма степен това се дължи на механизмите на самореголиране на икономиката, част от тях споменати в предната публикация – Финансова Криза – Стремеж към Равновесие.

Поради липсата на значителна намеса от страна на държавата в икономиката, особено във финансовия сектор, икономиката започна да се преструктурира. Тъй като през последните няколко години България трупаше огромни дефицити, финансирани основно с кредитиране на подразделенията на чуждестранните банки, съзря момент, в който тази сметката трябва да се плати.
Продължи към пълния текст »