Tanev.eu

Поскъпване на тока

Повод на статията ми е предложението на ЧЕЗ да се увеличи цената на токът с 9.4% от 1 юли 2010 г. с аргумента, че има огромна нужда от инвестиции в елктропреносната мрежа. Ако сте чели някои от предните ми статии, вероятно ще останали с впечатлението, че съм силно за свободната пазарна икономика. За съжаление има отрасли, като предоставянето на ток, вода, парно и други комунални услуги, в които възможностите за конкурентни доставчици е минимална, а съчетанието с липса на каквито и да е алтернативи, води до големи негативни последици за крайния потребител.

Повечето от дружествата предлагащи комунални услуги са вече приватизирани. Разбира се в това няма нищо лошо, тъй като управлението на подобни структури от Държавата е силно неефективно и води до големи присвоявания в личен интерес на ръководствата им. Няма място по света, което държавни предприятия да бъдат ефективни както частните в пазарна среда. Просто мотивацията на ръководствата е коренно различна, както и на контролиращите ги в лицето държавата и в лицето на частните собственици. Кои ли от тях упражняват по-ефективен контрол? Мисля, че отговора е еднозначен.

Не случайно вметнах думата „в пазарна среда”, като говорих за частните компании. Само в такава среда, компаниите притиснати от конкуренция, както и от продукти заместители, които ще ги карат да са винаги възможно най-ефективни, с което да предоставят на потребителите най-качествените продукти на съответната цена.

С какво обаче се различават доставчиците на комунални услуги?

Има три основни характерни черти, които отъждествяват тяхното комфортно положение:

• Липса на конкурентни доставчици;
• Липса на алтернативни продукти;
• Контрол от държавна институция ДКEВР – Държавна Комисия за Енергийно и Водно Регулиране.

Не съм се вдълбавал конкретно за регулациите на ДКEВР, но обикновено на доставчиците на комунални услуги се дава възможност да правят минимална печалба описана в съответните закони и разпоредби.

Какво означава на практика това?

Доставчиците определят цената на услугите по метода – разходи + процент печалба. Елемента на печалбата е ясен, но какво може да се каже за разходите. Има най-различни групи разходи, но няколко вида от тях си струва да се разгледат:

1. Разходи за заплати и осигуряване – тук могат да бъдат включени заплатите на ръководството. Не съм сигурен за евентуална регулация над тях, но преди година бях чел за заплатата на изпълнителния директор на Софийска Вода – чужденец с над 60 хил. лева месечен хонорар;
2. Разходи за консултации – консултациите са много широко използван инструмент за източване на доходи от едно предприятие. Изключително трудно могат да бъдат оспорвани, тъй като доказателствата по извършването на тези услуги са несъществени;
3. Разходи за ремонт и поддръжка – подобни разходи обикновено представляват едно значително перо и доставчиците на тези услуги могат да бъдат приближени на собствениците. Много от разходите вместо да бъдат разпределяни за по-голям период от време (в увеличение на активите), се признават за текущо разходи и ще намалят печалбата.

Възможностите за набъбване на разходите са безкрайни. Те донякъде са лимитирани от регулациите на ДЕКВР, както и от останалите държавни институции, които ги контролират, но при наличието на кадърни и креативни счетоводители, винаги ще могат да бъдат заобикаляни. Всичко ще изглежда законно и неоспоримо и регулаторите ще бъдат с вързани ръце, тъй като документално всичко ще е повече от перфектно.

Стратегията на доставчик на комунални услуги би била винаги да набъбва своите разходи, да претендира за инвестиции и т.н., тъй като с текущата цена не могат да достигнат целевата печалба заложена в споразумението между тях и държавата. Така да се каже, ние не достигаме печалбата, която ни обещахте, като купувахме предприятието. Печалбата винаги ще бъде ниска и ще се прави целенасочен „PR“, който да достигне до широката публика, с което да се постигне някакво одобрение от тях. Така и контролиращите ги органи ще бъдат по-спокойни.

Ако разгледаме и мотивацията на ръководството на тези предприятия и на държавните институции, можем да открием огромна разлика. В частните корпорации само месечните бонуси, могат да надхвърлят годишната заплата на ръководството на контролиращите ги държавни органи. Сами разбирате, че при достатъчен стимул, контрольорите бързо могат да омекнат и да си затворят очите, особено когато e съчетано с перфектна счетоводна документация.

Част от причините да съм за пазарната/свободна икономика, по възможност с минимална намеса на държавата, са именно описаните по-горе проблеми при контролирането. Където има държавен контрол, ще има и възможности за злоупотреби, с което едни лица ще бъдат ощетявани спрямо други.