Начало > България > Държавата, това сме ние – данъкоплатците!

Държавата, това сме ние – данъкоплатците!

Тежеста на спасените финансови институции в САЩ е върху данъкоплатеца

Тежеста на спасените финансови институции в САЩ лежи върху данъкоплатеца

Крайно време е гражданите на Република България да разберат и проумеят, че те са държавата. Средствата, които се харчат от правителството са техни/наши. Трябва да започнем да се интересуваме къде и как се харчат тези НАШИ пари? Каква полза ще донесат и за кого? Хората забравят от къде идват парите за поддръжката на държавните администрации, субсидирания, помощи и дори пенсии (дефицитът на НОИ се покрива с данъци). Не случайно, по американските филми често героите от държавните институции споменават фрази от сорта на – „Как ще обясниш тези похарчени средства пред данъкоплатците?“
Прави ми впечатление, че хората живеят с манталитета от годините на комунизма, когато държавата беше всичко. Тогава държавата беше тази, която взимаше бизнес решенията и тя наистина е била отговорна за всичко, което се случва в икономиката ни по това време. Ако имало дефицит на някоя стока, то държавата е била виновна, тъй като не го е планирала правилно. Да, централно-планираната система е имала своите предимства, но е доказано, че вместо да насърчава развитието и усъвършенстването на хората, ги е предразполагала към мързел. Работиш много, работиш малко, получаваш едно и също.

Пазарната икономика обаче е нещо коренно различно. Тя насърчава предприемачеството и свободното развитие на хората. Независимо от техният произход, те могат да повишат своя статус в обществото и да живеят много по-добре, след като са се потрудили достатъчно и са се възползвали от своята креативност. В една пазарна икономика, държавата трябва основно да предоставя:

  • добра правна система, за да могат да бъдат решавани всякакви спорове
  • да се гржи за сигурността и реда
  • да строи и поддържа инфраструктура
  • да регулира монополните отрасли, като енергетика, водоснабдяване и т.н.
  • да защитава външнотърговските интереси на икономическите субекти
  • да провежда прозрачно, либерално и открито обществените поръчки

В момента се сещам само за тези, но те са основните. Дори и образованието, може дълго да се дискутира какво трябва да бъде – частно или държавно, но това не е важно за текущата тема.

Важно е хората да разберат, че държавата трябва максимално да ограничи намесата си във всички сектори, в които могат да съществуват достатъчно предприемачи, които да се конкурират. Конкуренцията между тях, ще даде възможност предоставяните от тях продукти и услуги да носят най-висока стойност за потребителя на разумна цена.

Когато някой предприемач или сдружение от предприемачи е закъсал, то той не трябва да бъде подпомаган с НАШИТЕ пари, поради техни грешки в бизнес поведението им. Пазарната икономика дава възможност на предприемачите, както да спечелят от своите действия и решения, така и да изгубят всичко. Не е нормално за грешките на един, да плаща цялото общество!

Когато някой производител, както в публикацията ми за цената на млякото, негодува за изкупната цена на неговия продукт, той не трябва да търси сметка от държавата. Ниската цена може да се дължи на следните 2 причини:

  1. Свръх-предлагане – при пазарно стопанство, когато има голямо предлагане и ниско търсене, цената спада, за да се намали производството. След като се намали предлагането до нужните нива и търсенето стане по-голямо, то цената ще се повиши и ще се постигне нов баланс. Не бива да се забравя, че продукцията на българските производители се конкурира с тази от световния пазар
  2. Монопол на изкупвачи/прекупвачи – ако има само една или две компании, които изкупуват млякото и диктуват цените, то те ще повишат своята печалба. Обикновено в такива моменти, отрасъл с високи печалби се насища с нова конкуренция, която е привлечена (пример – имотния сектор) от голямата възвращаемост. Това води до голяма конкуренция и спад в печалбата на компанията и съответно по-добри условия за останалите.

Дори и да не работите или укривате данъци и осигуровки, което не препоръчвам, вие внасяте в държавата на всеки изхарчен лев, 20 ст. ДДС за всичко изконсумирано от вас. Следващия път, когато видите/разберете за някой власт-имащ в държавата, който се разпорежда в своя полза с държавни средства и имущество или друг, който разрушава обществени съоръжения, си представете че вие имате дял в тях. Всъщност вие наистина имате дял и участие в държавата, но просто не го осъзнавате. Осъзнайте го!

  1. 8 октомври, 2009 в 05:16 | #1

    много хубава статия. Браво.

  2. тинк-бинг
    20 февруари, 2010 в 11:42 | #2

    Осъзнаваме го. Доста отдавна. И?

  3. 20 февруари, 2010 в 11:57 | #3

    Нека повече хора го осъзнаят…

    Има още път да се измине, тъй като на хората не им прави никакво впечатление, когато държавни пари (наши) се харчат за глупости.

  4. Свилен
    27 февруари, 2010 в 23:29 | #4

    Явно мнолко хора го усъзнават това щом още си мълчим и траем тия мръсни, гадни боклуци да ни оправляват и да крадат безнаказано от нашите пари! Трябва да се стегнем и още повече хора да осъзнаят, че докато си стоят в къщи пред телевизорите и псуват на воля нищо няма да се промени!!!!!!!!

  5. киликанзер
    3 март, 2010 в 21:09 | #5

    Много имам да се уча!Господин Танев , с събеседни обсъждаме въпроса,какво би се получило ако се увеличи основната работна заплата на 1200 лв.Не познавам икономиката в същноста и би било интересно!

  6. 4 март, 2010 в 00:01 | #6

    @киликанзер

    Основна заплата=минимална заплата?

    Всяко вдигане на минималната работна заплате ще увеличи безработицата.

    А, ако стойността и стигне достатъчно голяма сума, работодателите няма да вземат никога неквалифицирани кадри и те няма да имат възможност да се квалифицират.

  7. киликанзер
    5 март, 2010 в 21:04 | #7

    Благодаря за отговора!

  8. киликанзер
    8 март, 2010 в 21:45 | #8

    Последен въпрос господин Танев.Вреден ли е за икономиката синдикализма?

  9. 9 март, 2010 в 19:08 | #9

    Една от основните причини за срутването на американската автомобилна индустрия бяха именно мощните синдикални организации. Заплащането на работниците в тази индустрия е абсурдно високо.

    Синдикализма = комунизъм в по-мека и модерна форма. Чрез синдикализма се ограничава съществуването на пазарната икономика. Да, работещите хора ще се чувстват по-сигурни и щастливи, но хората с капитал ще се пренасочат към друг регион и пак ще се стигне до увеличаване на безработицата. Пазара действа по следния начин:
    Ако заплатите са ниски в някоя компания, то тя изпитва голямо текучество и трудности при набиране на нов персонал.

    Разбира се винаги зависи и е много трудно да се стига до обобщения за всяка една ситуация, но като цяло изкустването помпане на заплати е подобно на увеличаването на минималната работна заплата…

  10. киликанзер
    9 март, 2010 в 21:26 | #10

    Имах в пред вид ,ако сидникалистите изискваха в България ,увеличаване на времето за безработица на 1, 5 години.Заплащането да се поема за безработица от държавата въз основа на минималната работна заплата в България в момента 250 лв –(не знам колко е).Или бонус да го наречем за безработица в размер на минимална работна заплата в срок от година и половина на борсата.

  11. киликанзер
    9 март, 2010 в 21:28 | #11

    Придобиване на някои видове квалификация изисква доста време.

  12. 10 март, 2010 в 19:34 | #12

    По принцип подобна социална политика винаги е в ущърб към хората, които си плащат осигуровки. Фондовете покриващи тези осигурителни случаи, работят на принципа на застрахователите. Събират премии и изплащат обезщетения при настъпване на осигурително събитие. Друг е проблема, че тези фондове се дофинансират от бюджета чрез другите данъци.

    Принципно е дискусионно, колко дълго трябва да бъде осигуряван един безработен човек и колко е мотивиращо/демотивиращо намиране на нова работа. По принцип при добро желание, хората трябва да могат да намират средства и време да се пре/квалифицират.

    Пример – аз в последните 3 години, 5 месеца от всяка година уча по 3-4 часа дневно, а в останолото време работя, финансирам си обучението с пари изкарани от работата, което за съжаление не е евтино и това води до много лишения….

  1. 0 trackbacks