Tanev.eu

Строеж - АЕЦ Белене

Изключително много се радвам, след като чух изявлението на Дянков по новините, че няма да отдели нито стотинка в бюджета в следващите години за проекта – АЕЦ Белене. Най-интересното е, че го каза, след като министър Трайков, човек от неговата партия, лобира за проекта пред парламента. Хубаво е да спомена, че не съм гласувал за ГЕРБ, поради големите си предубеждения към Бойко Борисов, но изключително много се радвам за двама негови министри от неговия екип – Симеон Дянков и Росен Плевнелиев. Следя изявите на Плевнелиев още от преди 4-5 години, докато учих в УНСС и бях силно впечатлен от неговите виждания за управлението на компанията, в която работеше.

Относно Белене:

Проектът „Белене” винаги се е изтъквал от кабинета на „Сергей Станишев”, като проект от Национално значение. Неговата теза, че той е перфектния анти-кризисен план за България е далеч от реалността. Всъщност това наистина е един анти-кризисен план/проект, но не за България, а за Русия.

Във всички свои статии се стремя да насочвам вас (читателите), че като данъкоплатци трябва да бъдем далеч по-отговорни към харченето на пари от държавата. Защото това са нашите пари.  В тази връзка може да прочетете статията – Държавата, това сме ние – данъкоплатците!

Електропроизводствено предприятие от ранга на АЕЦ Белене може да бъде построено изцяло със средства на инвеститори от частни корпорации и управлявано от тях. При съществуването на каквито и да е гаранции във връзка с потреблението на ел. енергията и цената на изкупуването и, то българските интереси и по-специално интересите на обикновения данъкоплатец, ще бъдат накърнени.

Защо подобен проект крие рискове за данъкоплатците?

Когато държавата гарантира потребление или цена, както и средствата за строежа на многомилярден производствен обект, то възможностите за злоупотреби са буквално БЕЗКРАЙНИ. Това е необходимо много ясно да се отчете, където има държавата, там има и злоупотреби с държавни средства. Колкото по-малко тя се меси в частните взаимоотношения, толкова по-добре.

Гарантирането на потребление или цена на ел. енергията изкупувана от това предприятие, отново води до падането на риска върху плещите на обикновения данъкоплатец. В такъв момент държавата не участва пряко във финансирането на обекта, но косвено покрива рисковете свързани с него. Това е безумно и е по-лошо и от чист комунизъм, тъй като рисковете са поемат от всички данъкоплатци, а облагите само от шепа хора.