Начало > Свят > Baltic Dry Index и края на финансовата криза?

Baltic Dry Index и края на финансовата криза?

Търговски Кораби в Сингапур- Финансова Криза

Търговски кораби в Сингапур - Финансова Криза

Навсякъде в пространството се говори за краят на финансовата криза. Всички водещи държави декларират, че кризата вече е зад нас. Ако трябва да четем по нагласите на участниците в световните фондови борси, трябва да очакваме засилен икономически растеж, тъй като цената на пазарите отразява очакванията в бъдещето развитие.

Имам лошото предчувствие, а и не само, че огромните правителствени харчове в развитите държави посъбудиха леко икономиките, но това няма да се отрази позитивно в дългосрочен план, а точно обратното – ще създаде дълг, който ще трябва да плащат данъкоплатците. Ако погледнем, начинът по който се смята Брутния Вътрешен Продукт (БВП), можем да разберем и защо се регистрираха позитивни резултати:

БВП = Потребление+ Инвестиции в Икономиката + Държавни Харчове + Експорт – Импорт

Не е трудно да се досетим, че след като бяха похарчени колосални суми, ще бъде отчетен позитивен ефект в краткосрочен план за икономиките. В следващата част, ще разгледам, какво всъщност представлява Baltic Dry Index-a и за какво може да бъде индикативен той.

Baltic Dry Index отразява цената на транспорта чрез кораби на сурови материали за производство на борсата – Baltic Exchange. Основните материали, които се включват са въглища, стомана, цимент и желязна руда. Тя работи на същият принцип, на който работят останалите стокови борси, но тук купувачите и продавачите търгуват договори с място за превоз.
Ползата от този индикатор е огромна, поради две основни причини:

  • Измерва евентуално, бъдещета икономическа активност, а не регистрира минали действия, каквито са индексите за потреблението от крайните потребители.
  • Липса на спекуланти, тъй като участниците, които се допускат са само корабни компании или компании имащи товар за такъв транспорт.

На следващата графика, можете да проследите движението на Dow Jones Industrial Average и Baltic Dry Index за последните 3 години:

Baltic Dry Index и Dow Jones Industrial Average

Baltic Dry Index и Dow Jones Industrial Average

От графиката ще установите следното:

  • Силна корелация между двата индекса, с малки времеви разлики
  • Най-ниската точка на Baltic Dry Index-a е през декември 2008
  • Най-ниската точка на Dow Jones Industrial Average е през март 2009
  • Втори спад на Baltic Dry Index през април 2009
  • Втори спад на Dow Jones Industrial Average през юли 2009
  • И в двата случая разликата е 3-4 месеца

За по-голяма яснота, в следващата графика, ще бъде представено движението само за последните 5 месеца:

Baltic Dry Index и Dow Jones Industrial Average - 5 месеца

Baltic Dry Index и Dow Jones Industrial Average - 5 месеца

Вижда се, че Baltic Dry Index-a е достигнал малко над 4200 през Юни 2009, в момента е близо 2200 или спад от 48%.

Ако трябва да разчитаме на корелацията между двата индекса трябва да очакваме или сериозен растеж в Baltic Dry Index-a или по-вероятното за мен ново гмуркане на фондовите борси.

Друга причина за растежа от Май до Юни 2009 на Baltic Dry Index представляваха превръщането на много малка част от валутните резерви на Китай в резерви от стратегически суровини и материали.

Само искам да вметна, че не инвестирам на фондовите борси и интереса ми е свързан основно с протичането на финансовата криза на световно и регионално ниво. Това ще ми помогне за ориентацията ми към бъдещето.

  1. 25 септември, 2009 в 10:56 | #1

    БВП = Потребление+ Инвестиции в Икономиката + Държавни Харчове + Експорт – Импорт. Колега, това е добра формула. Според мен, предположенията ти за харчовете на правителствата, и че това няма да се отрази позитивно в дългосрочен план, ти са правилни. Сега ще те моля да разгледаш моята формула за причините на кризата, което е: СВЕТОВНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА = СЕБЕСТОЙНОСТ НА ИНВЕСТИЦИЯТА / ПРОДУКТА, УСЛУГАТА/ + Х % ПЕЧАЛБА . СТРАХЪТ- СПАСЯВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИЯ . ПАНИКАТА.
    Неизвестното в нея е Х процента печалба.
    Следователно, в цялата икономика, за да няма криза и да има плавен постоянен растеж е нужно да има държавен регулатор върху печалбата. Това може да стане само със закон и условията да важат за всички участници на пазара. Как може да стане това, ще бъде разкрито след известно време. Необходимо е човечеството да разбере, че свободния пазар е стихиен и неконтролируем. По тази причина е нужен ДЪРЖАВЕН РЕГУЛАТОР ВЪРХУ ПЕЧАЛБАТА, но така, че да не се нарушава свободната воля на никой от участниците на пазара. За справки:minchomin.blog.bg

  2. 25 септември, 2009 в 12:58 | #2

    Здравейте г-н Минчев,

    Нямам идея как сте стигнали до тази формула, но ще кажа следното, тъй като в момента нямам много време.

    Ние никога не сме имали свободен пазар и особено свободна пазарна финансова система .

    Точно намесата на държавите и централните банки винаги са спирали предишните рецесиии, като са натискали „газта“ чрез политика на лесни пари – ниски лихви и насърчаване на кредитиране. Така винаги сме оставяли проблемите за после, като не е позволявано на пазара да се регулира и да се изчисти от лошите играчи. Същата политика продължава и в момента.

    рецесии 87 г, 90-91, 01-02 и сега… и от преди това, действието е по същия начин. Но тези специално са от както „великият“ Алън Грийнспан е на чело на федералния резерв в САЩ и в момента Бернаке.

  3. 28 септември, 2009 в 12:34 | #3

    Колега, ще кажа няколко думи само върху следната ваша мисъл: „Ние никога не сме имали свободен пазар и особено свободна пазарна финансова система“. Тук аз пак казвам обратното. Ние постоянно се намираме в неконтролируем свободен пазар. Защо неконтролируем? Защото под предлог, че имаме свободно волеизявление за дадена пазарна сделка се извършват всички търговски манипулации за надлъгване между участниците на пазара. Например, ние считаме за нормално, когато една сделка приключи с печалба от 1% и 1000%. Практиката го познава много добре. Това, според мен, е не нормално по простата причина, че да продаваш на 1% печалба и на загуба си попаднал в ситуация, която не ти позволява да продаваш на по-голям процент. Обратно, да продаваш на 1000 % печалба в пазарната икономика се приема за „нормално“, защото основен критерий за ефективността на една фирма или банка е печалбата. „Колкото по-голяма толкова по-добре“. Поставям въпросът така. Как биха се почувствали твоите, моите, и на всеки друг, лични финанси при положение, че купуваме всичко на високи печалби. Казвам веднага, никак! И в момента, световната икономика го показва. Това, което казвате за лесните пари е правилно, но то е временно явление, т.е. позволява се на икономиката да бъде с възход и падение, или на цикли. Икономиката ще е нормална, тогава, когато имаме постоянен, плавен, растеж. Този момент следва да се осъзнае. В момента държавата не регулира пазара, тя само временно използва своите лостове за някакво регулиране, което се вижда, че на етапа не се получава. Затова моята формула ще е главната движеща сила в икономиката за в бъдеще. Не зная да ли съм ясен, но зная, че това, което говоря трудно се възприема. То противоречи на цялата икономическа теория.

  4. 28 септември, 2009 в 13:03 | #4

    Ако някога в някой сектор, някой печели в пъти повече от останалите, то винаги ще дойде момент, в който този сектор ще се запълни с нови компании, които ще се конкурират за същите клиенти ще намалят цените си…

    Светъл пример представлява имотния пазар. Всички имаха големи печалби, поради лесните пари и високото кредитиране насърчавано от парвителствата. Стигна се дотам, че, хора които си нямат никаква представа от строителство се захванаха със строителство. Мислите ли, че в момента имат такава печалба? Аз не мисля…

    Това е пазарната икономика, но това контролиране на бизнес циклите изигра лоша шега, като се стигна до такъв момент, в който ще е трудно да се овладее…

    Не казвам, че свободните пазарите са винаги в равновесие (балансирани), но се стремят да го постигнат. Когато някой сектор печели повече, ще има прилив на капитали към него.

    Поздрави,
    Емо

  5. 29 септември, 2009 в 14:41 | #5
  1. 0 trackbacks